Бажов П.П. Уральские сказы Каменното цвете. (Пересказ сказа Каменный цветок)

Висок и белоли к като брезичка, с коси по-златни от пшеница с очи сини като две езерни каики _ сто какьв бил Данило.
И в ръката му винаги цвете _ най-пъстрото от всички, конто раждала эемята.
А като мъничък той бил слаб и кротък _ да го духнеш, падне. Ще натири кравите в някоя долчинка, ще извади сладкогласия си рог, па като го надуе. . . Моми и невести оставяли бухалки и сърпове и слушали като омагьосани. И всички го молели: _ Порадвай душите ни с още някоя песенчииа, Данило! И свирел Данило, не отказвал.

Един ден така се увлякъл, че забравил да наглежда кравите и няколко от тях се загубили. Господарят побеснял от яд и накарал слу-гите да му платят с тояги. Малкото момче едва отървало кожата си.
_ От него пастир не става! _ отсякъл Господарят. _ Ще го от-веда при майстор Прокопич _ занаят да учи.
Прокопич бил най-пронутият майстор-каменоделец по онова време. Стар бил той, но славата на неговите изкусни ръце се носела далеч по страната. Изработените от него предмети радвали сърцата и очите на хората със своята красота и съвършенство.
Когато Господарят довел Данило, майстор Прокопич отначало не се съгласил да го вземе при себе си, на занаят да го учи. Слабовато му се виждало момчето _ не е за тали работа! Ала думата на Господаря не могла да се прекърши. Пък и старецът си нямал никою в къщи, та приел момчето. 

Читать этот сказ и другие сказки Бажова можно на сайте http://skazki-online.ru/